Аз съм гласувала, а не съм представена в Парламента. Не е честно. И понеже съм гласувала, наистина имам гражданското право да протестирам. И го правя. Само че не протестирам срещу Пеевски, Меевски, Станишевци, Борисовци, Местановци и тем подобни. Протестирам срещу тези, които не гласуват. Може би много от тях днес са по площадите. Но дали имат морално и лично право да искат каквото и да е  и да се възмущават от когото и да било? Не знам. Заради тяхното безразличие и мързел да отидат до урните вече 23 години сърбаме попарата, която ни дробят едни и същи готвачи от кухнята. Да! По - демократично е да гласуваме по собствена воля, но като не знаем какво да правим с правото да си кажем думата, по-добре да ни отнемат тази свобода и задължително под строй да се явим на избори. Аз искам тези, за които съм гласувала да участват в изработването на законите, да могат да кажат от трибуната на Народното събрание какви са моите въжделения и да ги отстояват.
Протестите са хубаво нещо и както беше написал някой по форумите "протестиращите са красиви" Лошото е, че когато протестите се случат вече е късно. Ама какво пък?! Пак ще започнем отначало по същия начин с "оставка, боклуци, долу, вън" и прочие изтъркани клишета, но когато му дойде времето да ги свалим долу и да ги изхвърлим навън, ще си седим в къщи.
С една дума - да гласуваме  преди да протестираме. После сигурно пак ще се случи да  сме недоволни от нещо, отново  ще протестираме, но ще имаме очи и то красиви очи, защото с гласа си ще сме назначили на работа слугите на народа и ако не си въшат работата ще бъдат уволнени, както се случва с всеки работник.

Снежана Кметова

Днес гледах по телевизията едно наистина хубаво предаване - "Лице в лице" с водещи Цветанка Ризова и Димитър Цонев. Към края на предаването говориха едни симпатични  млади хора - лицата от протеста, както ги нарече г-жа Ризова, избрани от   площада на "случаен принцип" - изрично подчертаха водещите. Слушах с голямо удоволствие и интерес тези успели и интелигентни хора, докато накрая взеха че изръсиха колко са възхитени от Марин Райков и неговото служебно правителство, назначени с благословията на Бойко Борисов. Хубаво! Всеки има право да харесва когото иска, но нали преди това казаха, че протестират срещу лицемерието, демагогията, лъжите и своеволията на всички управляващи от прехода. Но да оставим това настрана. Обаче за 77 дни служебният Министър председател успя да уреди хората от екипа си на хубави дипломатически места. Нека да оставим и това настрана. Но нали най-главното, което трябваше да свърши това правителство беше да организира и проведе предсрочните избори, които да бъдат честни и прозрачни. Само че всички  знаем и помним скандалите около тях. Т. е. не  се справиха с тази важна задача, което беше главното им задължение. И накрая черешката на тортата -  някой беше написал в блога си: "Дни преди визитата му при папата се оказа, че външният министър Марин Райков предлага на премиера Марин Райков назначението на дипломата Марин Райков за посланик в европейска столица"  /цитат/.  Цветанка Ризова се опита да вмъкне, че това не е много редно, но и четиримата гости смотаха нещо не много смислено от рода, че Марин Райков бил двоен, т. е. изпълнявал две длъжности срещу една заплата. Не знам дали това не е в противоречие с Кодекса на труда, но  да кажем, че това не е важно. Като се замислих малко обаче, не знам защо, но ме загложди едно съмнение, че ГЕРБ някак си не попадна между критиките. Дано да не съм права, но ако бъдат канени по медиите протестиращи, които някак деликатно ще ни внушават че има един бисер между мънистата, когото да си върнем на власт, това ще бъде ужасно разочароващо. Еднички протестиращите ни останаха като искрица в тунела. Дано останат искрени и почтени, за да заслужат хвалбите, които получиха.

Снежана Кметова

Днес гледах по телевизията едно наистина хубаво предаване - "Лице в лице" с водещи Цветанка Ризова и Димитър Цонев. Към края на предаването говориха едни симпатични  млади хора - лицата от протеста, както ги нарече г-жа Ризова, избрани на  от площада на "случаен принцип" - изрично подчертаха водещите. Слушах с голямо удоволствие и интерес тези успели и интелигентни хора, докато накрая взеха че изръсиха колко са възхитени от Марин Райков и неговото служебно правителство, назначени с протекцията на Бойко Борисов. Хубаво! Всеки има право да харесва когото иска, но нали преди това казаха, че протестират срещу лицемерието, демагогията, лъжите и своеволията на всички управляващи от прехода. Но да оставим това настрана. Обаче за 77 дни служебният Министър председател успя да уреди хората от екипа си на хубави дипломатически места. Нека да оставим и това настрана. Но нали най-главното, което трябваше да свърши това правителство беше да организира и проведе предсрочните избори, които да бъдат честни и прозрачни. Само че всички  знаем и помним скандалите около тях. Т. е. не  се справиха с тази важна задача, което беше главното им задължение. И накрая черешката на тортата -  някой беше написал в блога си: "Дни преди визитата му при папата се оказа, че външният министър Марин Райков предлага на премиера Марин Райков назначението на дипломата Марин Райков за посланик в европейска столица"  /цитат/.  Цветанка Ризова се опита да вмъкне, че това не е много редно, но и четиримата гости смотаха нещо не много смислено от рода, че Марин Райков бил двоен, т. е. изпълнявал две длъжности срещу една заплата. Не знам дали това не е в противоречие с Кодекса на труда, но  не е важно. Като се замислих малко, не знам защо, но ме загложди едно съмнение, че ГЕРБ някак си не попадна между критиките. Дано да не съм права, но ако бъдат канени по медиите протестиращи, които някак деликатно ще ни внушават че има един бисер между мънистата, когото да си върнем на власт, това ще бъде ужасно разочароващо. Еднички протестиращите ни останаха като искрица в тунела. Дано останат искрени и почтени, за да заслужат хвалбите, които получиха.